Витоша
Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното и било се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток.
Планината е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието, като границите ѝ са следните:
- на север и североизток – Софийската котловина
- на запад – Пернишката котловина
- на юг – северозападната част (Палакария) на Самоковската котловина
- на северозапад – Владайската седловина (860 m) я свързва планината Люлин
- на изток – седловината Ярема (1290 m) я свързва с планината Плана, а Панчаревският пролом на река Искър я отделя от Лозенска планина (част от Ихтиманска Средна гора)
- на югозапад – седловината Бука преслап я свързва с планината Верила
Формата на Витоша е почти кръгла с диаметър 20-25 km с площ от 278 km2 и средна надморска височина от 1500 m. Най-високата ѝ точка е връх Черни връх (2290 m). По една или друга причина тази височина е станала популярна в географската литература и географските карти на България, като истинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и дребномащабни топографски карти е 2280,5 m.
